Имаме си първокласник

Да имаш първокласник в къщи

е предизвикателство не само за него,

но и за цялото семейство. Психоаналитикът

Розалина Дочева съветва как да подходите

към този нов етап от живота на вашето дете.

Изграждане на навици

Едни от най-важните задачи пред първокласника са да се научи как да усвоява новите знания и да си налага самодисциплина. Ако сам не може да си разпредели времето, е добре да му помогнем с определянето на новия му график и с конкретизацията на задълженията му. Детето ще трябва да изгради траен навик да сяда всеки ден да подготвя уроците си, независимо колко интересни са предаванията по телевизията и компютърната игра.за това ще му е потребна воля и упоритост. Първолакът ще приеме новата си роля с готовност, стига да почувства, че тя произтича от новото му положение – на ученик и на голям. Особено важно е вие, родителите, да му покажете, че тези задължения са значими и ценени от вас.

 Домашните

За детето не е от полза,  както да го карате  механично да преписва едно и също нещо много пъти, така и сами да му пишете домашните. Обикновено за първолаците се препоръва да започнат с по-трудните задачи – при тях това са писмените, след което да се преминава към устните. Добре е работата им да се редува с кратки почивки, подобни на междучасията в училище. В случай, че се налага да помогнете за домашното, трябва да се убедите, че сте запознати с учебните изисквания, защото от времето, когато вие сте били първолаци, методиките на преподаване, както и учебният материал съществено са се изменили.

Контакти с учителите

Добре е да се запознаете с преподавателите на своето дете. Тръгването на училище неминуемо поставя децата ни в обстановка на реална конкуренция помежду им. Това може да отключи чувства на ревност не само у тях, но и у вас. Не винаги приемаме евентуалните неуспехи на рожбите си, а когато оценката ни се размине с тази на учителя, нерядко се поражда конфликт. А от това губят всички, но най-вече детето, защото се раздвоява между двата авторитета – този на учителя и на родителя, което ще го демотивира за учебния процес. Ето защо между родители и преподаватели трябва да се поддържат взаимоотношения на толерантност и на уважение.

Не прехвърляйте отговорността за първолака на баба или дядо!

Динамичното ни битие налага често някой друг, най-вече – нашите собствени родители, да поемат вахта над внуците. Но от това съвсем не следва, че под претекст за свръхангажираност или умора трябва да абдикирате от функциите си на родители, да спрете да ги питате как е минал денят им или какво ново са усвоили. Защото именно проявявайки интерес към напредъка им в училище подсказвате, че учението е дейност, която има стойност във вашите очи.